Росен Йорданов: Искането на оставката на Гешев е безсмислено, примитивно и обществено безполезно
Интервю на обществения психолог Росен Йорданов за " Труд "
Как ще коментирате срещите на основния прокурор Иван Гешев с някои парламентарни групи и невероятната му интензивност напоследък, господин Йорданов? Какво желае той и какво желаят те?
Изглежда, че той се засилва с цел да излезе от отбранителния режим на действие, в който беше през последната година – година и половина. Никой не може да отхвърли, че кариерата на господин Гешев е била на човек, който се е занимавал на практика с правораздаване, най-общо казано. И позволявам, че в подтекста на последните събития, изключително след наследството на обожавания от някои хора господин Рашков, тази интензивност е опит да се излезе от отбранителния режим, от една страна, и от друга - да се търсят някакви решения по отношение на възходящата престъпност, която е реалност.
Това се споделяше в писмото на основния прокурор до всичките 240 депутати ден преди откриването на 48-то Народно заседание...
Да, несъмнено, тълкования може да има доста на тази обстановка. Допускам, че някои могат да кажат, че основният прокурор се пробва да излезе от ъгъла, в който е натъпкан от видни протестъри и всевъзможни други сходни неща, за които аз си давам сметка. Ключовият въпрос обаче е дали вършим работа или не. Нормално е основният прокурор да се среща с депутати по някакви законодателни начинания. Още повече, откакто бе свършена една безусловно недомислена работа със закриването на профилираното правораздаване, тъй като действително в този момент започваме да берем плодовете от това. И ще видите, че ние действително се връщаме във времена, в които аз доста добре знам какъв брой мъчно беше да се свърши работа, изключително в случай че има напрежение. Разбирам, че даже основните прокурори са изглеждали мощно симпатични на обществеността, изключителни бонвивани, доста положителни оратори, само че въпросът не е в това, а какво се случва в същинската работа, за която тази институция е предопределена.
Ами общо взето нищо не бе свършено. Помним един постоянно ухилен и доста сладкодумен Борис Велчев и един Татарчев, който споделяше, че над него е единствено Господ...
Точно по този начин. Факт е, че тази позиция е проблематична още през цялото време. Може би основателите на Конституцията са имали поради един по-съвършен модел, в чието уравнение обаче има известна зрялост на едно демократично общество. Това обаче не е по този начин и всяка една правна система би трябвало да дава отговор на действителността и на действителността. В тази истеричност на връзките, която видяхме в изявлението, което даде основния прокурор на една журналистка, която се е взела на съществено...
Да напомня - Мария Цънцарова по БТВ...
Всъщност нищо не се разкри и нищо не се разбра. Хората същински глупеят, когато гледат такива сеири, а в действителност не схващат какъв брой съществено ги визира всичко това. Когато човек мине по цялата пътека на откриване, следствие и доказване на един случай, тогава схваща къде са същинските тежки пукнатини във всичките тези взаимоотношения. За три десетилетия работа аз съм минал през най-тежките години и имам безусловно съответни на практика препоръки, които мога да дам. Независимо, че не съм правист, а психолог, аз знам доста повече от доста адвокати, които не са се докосвали до тази тематика. По простата причина, че имам действителен на практика опит. Това е същинският ни проблем. Ако погледнем Наказателния ни кодекс, на който към момента никой не обръща внимание...
Той е от 1968 година, бях първи курс студент, когато го одобриха....54 години от този момент...
Имаше някакъв опит да се поправи, само че това бе прибързана акомодация към действителността, а не да се подходи метафизичен и да се види кои са актуалните провокации – модерни технологии, смяна в връзките, което изисква доста по-широк спор. Който обаче не може да се случи сред хора, от едната страна на които са едни деятели в НПО-та, преподаватели, които не са стъпвали в правосъдна зала и всякакви правни философи, само че не и практици. А от другата страна са хора, които са в практиката. Една част от тях са дистанцирани заради отчаянието си, че някои неща не могат да се случат, други са възприели по-прагматичен метод и са намерили тънкото и лесното в цялата тази правна джунгла. И точно заради това хората не си дават отговор на въпроса за какво един човек, когато е заловен, не получава незабавно отмъщение.
И за какво, в действителност?
Много просто. Защото има толкоз остарели.... Давам образец. Това е все едно да изградиш нов дом, само че да не смениш канализационната, водопроводната и електрическата система. Няма по какъв начин тя да не дефектира без значение от това, че постройката извън наподобява безусловно нова.
" Демократична България " е знаменосецът против Гешев, само че отхвърли да се срещне с него. Защо съгласно вас?
За мен това е изцяло разбираемо по една елементарна причина. Първо, там изобилства от хора, които са се отъркали доста незадълбочено в действителните проблеми на живота. Моето кредо е да не приказвам за неща, за които не съм видял и неприятното, и положителното със личния си опит. Има и нещо друго. " Демократична България " посредством техния изтъкнат представител зад щанда се видя, че нямат сериозна експертиза. Имам усещането, че в действителност се случва нещо доста по-различно. Тези хора, които упорстват за оставката на Гешев, на процедура за мен не са самостоятелни, не са независими в техните волеизявления, политически и професионални. Защото отводът от контакт е положение, а контактът е развой на връзка. Отказвайки да контактуват, тези хора не виждат изгодата, която явно не се показва на обществеността. Т.е. това, което се заявява и това, което се прави, са две разнообразни неща. " Демократична България " в действителност имат една много утопична визия, потвърждавайки, че в случай че Гешев си подаде оставката, нещата ще станат много прелестни. Чертае се една красива картина, само че всички дейности, които би трябвало да защитят тази визия, са разнообразни от задачата. Поради това считам, че става дума за някаква ужасяваща доверчивост, в което се колебая, или става дума за несамостоятелност, за липса на персонална отговорност към нещата.
Дайте образец!
-Повечето от техните оферти изискват конституционна интервенция, изискват болшинства. И в случай че ти в действителност искаш да направиш нещо, ти ще подплатиш преследването на задачата със съответното държание, което би трябвало да бъде обвързвано с привличане, с търсене на контакти, лобиране, увещание, визионерство и всичко друго. А не с дребни заяждания. Точно противоположното вършат те. Те разделят, начертавам червени линии, барикади и какво ли още не. Това е биполярно разстройство в правната мисъл.
През април т.г. в предишното Народно заседание, основният прокурор се яви в правната комисия по гледище точно на Иванов, където бе разчекнат на кръст от депутатите по безусловно същите въпроси – кюлчета, Мата Хари и така нататък Но Христо Иванов обаче тогава се скри и избяга от дебата с Гешев. По-късно пък основният прокурор го предложения персонално и пред камери да дебатират по всички тези тематики, освен това дружно с някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова – те още веднъж избягаха от и отхвърлиха диалог. Страхува ли се Иванов от Гешев?
Тези хора в действителност дават тип, че са десни – скърбя да го кажа, тъй като аз съм десен човек. Не знам до каква степен те са десни, само че за мен да фокусираш нещата върху една личност по-скоро ми звучи като един сюжет, който се развива в книгата " Правила за радикали " на Сол Алински, издадена през 1971 година. Нека да изтъквам някои негови тези и вие ще припознаете дали в действителност в този момент се случват такива неща. Първо: " Поддържай натиска с разнообразни тактики и дейности и използвай всички ставащи събития в името на своята цел ".
Това " Демократична България " го прави от основаването си "...
Абсолютно. Второ: " Основна причина за тактиката е развиването на интервенции, които ще поддържат непрекъснат напън върху съперника. Избери цел, замрази я, персонализирай я и я поляризирай "...
Иван Гешев се споделя тази цел...
Точно по този начин. Не единствено Иван Гешев, ами Бойко Борисов? Просто безусловно гледаме това държание. То ни демонстрира, че тези хора – в резюме казано – не преследват със съответните средства задачите, които заявяват. Истината е, че това е контрапродуктивно и е изцяло безсмислено. И напразно – тъй като няма по какъв начин да бъде реализирано да искаш оставката на човек, който по този начин е конституиран от правила преди 30 години, че не може да бъде пипнат. Видяхме го това и при други основни прокурори. А смисълът е противоположен – да направиш по този начин, че оттук нататък да потърсиш болшинства, които да провеждат по този начин правната смяна, че в бъдеще да имаме доста по-големи гаранции посредством правила, добити от специалисти и практици, които да подсигуряват, че тези процеси и тези подозрения и проблеми няма да съществуват.
На срещата си с Движение за права и свободи Иван Гешев съобщи, че е склонен пълномощията му да бъдат лимитирани до чисто административни функционалности. И това не задоволява господата от Демократична България и Политическа партия...
Нека да бъда в тази ситуация политически психолог. Защото задачата да се смъкна Гешев съгласно тях би легитимирала тяхното битие. Те сами се вкараха в този капан. Започнаха с настояването за оставката на основния прокурор, само че тази тематика беше охладена от извънредно " приятните неща ", които те сътвориха с техните по-големи братовчеди и бившата Българска комунистическа партия и сами се затъмниха. Очевидно не са употребявали едно от разпоредбите на Сол Алински, изтъквам: " Цената на сполучливата офанзива е градивната опция. Трябва да знаеш какво искаш и да си подготвен да приемеш предложение или проект, когато опозицията се поддаде на натиска ". Всъщност те това не вършат и това ме кара да мисля, че са безусловно неавтономни и заради тази причина те би трябвало да я докарат тази борба до дъно. Тази борба е самоцелна, това е култ за оцеляване. Защото в действителност в тази си фикс идея, обсесия, по-скоро, те по този начин доведоха нещата, че сега не могат да управляват мощно манипулирания си електорат, който е достигнал до равнища, чието действие е особено за нацистки групи, крайни радикали – леви и десни. Затова употребявам наръчника на Сол Алински, който се е занимавал тъкмо с такива радикални групи през 1971 година. Тези хора са стигнали до подобен модел на другарство с тези, които ги поддържат, че в действителност сега са плебеи на личните си искания и се сгромолясват под тяхната тежест. И точно по тази причина бягат от разговор. За тях смисълът и единственото доказателство, че са постигнали постигнали задачите си, би било единствено оставката на Гешев, която е безсмислена, примитивна, глупава и публично безполезна цел.
Войната сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата по какъв начин ще коментирате? До какво докара тя?
Приказките, че работа може да се прави от прокуратура без Министерство на вътрешните работи и от Министерство на вътрешните работи без прокуратура, са откровена нелепост. Аз мога да се гордея с мои сътрудници отпреди 10 и 20 години, когато ние бяхме в действителност на номер едно в цяла Централна и Южна Европа с метода си на работа, казвал ми го е топ ченге от ФБР. В момента нищо не се прави. Това е резултат от политически простотии, които обезкръвиха Министерство на вътрешните работи. Интелектуалния потенциал там е редуциран до доста тесни размери, има демотивирани прокурори, които даже и да са супер надъхани първоначално, не могат да си свършат работата, тъй като би трябвало да си сътрудничат с Министерство на вътрешните работи. Хората не го схващат и си мислят, че махнем ли Гешев, всичко ще се отпуши и ще стане прелестно. Ето тук е изключителната, ужасната неточност на " Демократична България " и техните по-големи, поглъщащи ги и все по-олевяващи събратя от " Продължаваме промяната ", които нищо не схващат, само че са със самочувствието на хора, които всичко могат да решат с Бойко Рашков. Щом желаят Бойко Рашков, това значи, че желаят да върнат комунизма. Мисленето им е болшевишко. Чух Асен Василев да споделя думи, които ми намирисват на болшевизъм – че службите трябвало да гледат кой желае да събори държавното управление. Ако това не са външни сили, а вътрешни, считам, че всяка една съпротива има правото да смъква държавно управление по открит метод с най-силните си средства.
Какво би трябвало съгласно вас да се случи, с цел да се отпуши опцията да проработи същински правосъдната система?
Най-просто казано – правосъдната система не може да работи в режим на нервности. Имаме образец – така наречен национален съд след 9 септември 1944 година, когато имаме нервен подтекст, в който би трябвало да се прави нещо. Бил съм и в подтекста на 90-те години, и в новия век. Сигурен съм, че има доста честни адвокати, служители на реда, следователи, на които им се работи същински. Но не могат и повода е, че те са подложени на извънреден, извратен, нервен, маниакален натиск, който по този начин истеризира средата, че те не могат да работят обикновено. Загубено е най-важното нещо в едно общество - доверието. То е безусловно убито и продължава да се убива. Затова, тъй като егото на няколко индивида, които стоят в сянка и режисират целия този развой, е толкоз накърнено, че не могат да го преживеят. А те имат големи запаси и големи средства.
Визитка
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
Как ще коментирате срещите на основния прокурор Иван Гешев с някои парламентарни групи и невероятната му интензивност напоследък, господин Йорданов? Какво желае той и какво желаят те?
Изглежда, че той се засилва с цел да излезе от отбранителния режим на действие, в който беше през последната година – година и половина. Никой не може да отхвърли, че кариерата на господин Гешев е била на човек, който се е занимавал на практика с правораздаване, най-общо казано. И позволявам, че в подтекста на последните събития, изключително след наследството на обожавания от някои хора господин Рашков, тази интензивност е опит да се излезе от отбранителния режим, от една страна, и от друга - да се търсят някакви решения по отношение на възходящата престъпност, която е реалност.
Това се споделяше в писмото на основния прокурор до всичките 240 депутати ден преди откриването на 48-то Народно заседание...
Да, несъмнено, тълкования може да има доста на тази обстановка. Допускам, че някои могат да кажат, че основният прокурор се пробва да излезе от ъгъла, в който е натъпкан от видни протестъри и всевъзможни други сходни неща, за които аз си давам сметка. Ключовият въпрос обаче е дали вършим работа или не. Нормално е основният прокурор да се среща с депутати по някакви законодателни начинания. Още повече, откакто бе свършена една безусловно недомислена работа със закриването на профилираното правораздаване, тъй като действително в този момент започваме да берем плодовете от това. И ще видите, че ние действително се връщаме във времена, в които аз доста добре знам какъв брой мъчно беше да се свърши работа, изключително в случай че има напрежение. Разбирам, че даже основните прокурори са изглеждали мощно симпатични на обществеността, изключителни бонвивани, доста положителни оратори, само че въпросът не е в това, а какво се случва в същинската работа, за която тази институция е предопределена.
Ами общо взето нищо не бе свършено. Помним един постоянно ухилен и доста сладкодумен Борис Велчев и един Татарчев, който споделяше, че над него е единствено Господ...
Точно по този начин. Факт е, че тази позиция е проблематична още през цялото време. Може би основателите на Конституцията са имали поради един по-съвършен модел, в чието уравнение обаче има известна зрялост на едно демократично общество. Това обаче не е по този начин и всяка една правна система би трябвало да дава отговор на действителността и на действителността. В тази истеричност на връзките, която видяхме в изявлението, което даде основния прокурор на една журналистка, която се е взела на съществено...
Да напомня - Мария Цънцарова по БТВ...
Всъщност нищо не се разкри и нищо не се разбра. Хората същински глупеят, когато гледат такива сеири, а в действителност не схващат какъв брой съществено ги визира всичко това. Когато човек мине по цялата пътека на откриване, следствие и доказване на един случай, тогава схваща къде са същинските тежки пукнатини във всичките тези взаимоотношения. За три десетилетия работа аз съм минал през най-тежките години и имам безусловно съответни на практика препоръки, които мога да дам. Независимо, че не съм правист, а психолог, аз знам доста повече от доста адвокати, които не са се докосвали до тази тематика. По простата причина, че имам действителен на практика опит. Това е същинският ни проблем. Ако погледнем Наказателния ни кодекс, на който към момента никой не обръща внимание...
Той е от 1968 година, бях първи курс студент, когато го одобриха....54 години от този момент...
Имаше някакъв опит да се поправи, само че това бе прибързана акомодация към действителността, а не да се подходи метафизичен и да се види кои са актуалните провокации – модерни технологии, смяна в връзките, което изисква доста по-широк спор. Който обаче не може да се случи сред хора, от едната страна на които са едни деятели в НПО-та, преподаватели, които не са стъпвали в правосъдна зала и всякакви правни философи, само че не и практици. А от другата страна са хора, които са в практиката. Една част от тях са дистанцирани заради отчаянието си, че някои неща не могат да се случат, други са възприели по-прагматичен метод и са намерили тънкото и лесното в цялата тази правна джунгла. И точно заради това хората не си дават отговор на въпроса за какво един човек, когато е заловен, не получава незабавно отмъщение.
И за какво, в действителност?
Много просто. Защото има толкоз остарели.... Давам образец. Това е все едно да изградиш нов дом, само че да не смениш канализационната, водопроводната и електрическата система. Няма по какъв начин тя да не дефектира без значение от това, че постройката извън наподобява безусловно нова.
" Демократична България " е знаменосецът против Гешев, само че отхвърли да се срещне с него. Защо съгласно вас?
За мен това е изцяло разбираемо по една елементарна причина. Първо, там изобилства от хора, които са се отъркали доста незадълбочено в действителните проблеми на живота. Моето кредо е да не приказвам за неща, за които не съм видял и неприятното, и положителното със личния си опит. Има и нещо друго. " Демократична България " посредством техния изтъкнат представител зад щанда се видя, че нямат сериозна експертиза. Имам усещането, че в действителност се случва нещо доста по-различно. Тези хора, които упорстват за оставката на Гешев, на процедура за мен не са самостоятелни, не са независими в техните волеизявления, политически и професионални. Защото отводът от контакт е положение, а контактът е развой на връзка. Отказвайки да контактуват, тези хора не виждат изгодата, която явно не се показва на обществеността. Т.е. това, което се заявява и това, което се прави, са две разнообразни неща. " Демократична България " в действителност имат една много утопична визия, потвърждавайки, че в случай че Гешев си подаде оставката, нещата ще станат много прелестни. Чертае се една красива картина, само че всички дейности, които би трябвало да защитят тази визия, са разнообразни от задачата. Поради това считам, че става дума за някаква ужасяваща доверчивост, в което се колебая, или става дума за несамостоятелност, за липса на персонална отговорност към нещата.
Дайте образец!
-Повечето от техните оферти изискват конституционна интервенция, изискват болшинства. И в случай че ти в действителност искаш да направиш нещо, ти ще подплатиш преследването на задачата със съответното държание, което би трябвало да бъде обвързвано с привличане, с търсене на контакти, лобиране, увещание, визионерство и всичко друго. А не с дребни заяждания. Точно противоположното вършат те. Те разделят, начертавам червени линии, барикади и какво ли още не. Това е биполярно разстройство в правната мисъл.
През април т.г. в предишното Народно заседание, основният прокурор се яви в правната комисия по гледище точно на Иванов, където бе разчекнат на кръст от депутатите по безусловно същите въпроси – кюлчета, Мата Хари и така нататък Но Христо Иванов обаче тогава се скри и избяга от дебата с Гешев. По-късно пък основният прокурор го предложения персонално и пред камери да дебатират по всички тези тематики, освен това дружно с някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова – те още веднъж избягаха от и отхвърлиха диалог. Страхува ли се Иванов от Гешев?
Тези хора в действителност дават тип, че са десни – скърбя да го кажа, тъй като аз съм десен човек. Не знам до каква степен те са десни, само че за мен да фокусираш нещата върху една личност по-скоро ми звучи като един сюжет, който се развива в книгата " Правила за радикали " на Сол Алински, издадена през 1971 година. Нека да изтъквам някои негови тези и вие ще припознаете дали в действителност в този момент се случват такива неща. Първо: " Поддържай натиска с разнообразни тактики и дейности и използвай всички ставащи събития в името на своята цел ".
Това " Демократична България " го прави от основаването си "...
Абсолютно. Второ: " Основна причина за тактиката е развиването на интервенции, които ще поддържат непрекъснат напън върху съперника. Избери цел, замрази я, персонализирай я и я поляризирай "...
Иван Гешев се споделя тази цел...
Точно по този начин. Не единствено Иван Гешев, ами Бойко Борисов? Просто безусловно гледаме това държание. То ни демонстрира, че тези хора – в резюме казано – не преследват със съответните средства задачите, които заявяват. Истината е, че това е контрапродуктивно и е изцяло безсмислено. И напразно – тъй като няма по какъв начин да бъде реализирано да искаш оставката на човек, който по този начин е конституиран от правила преди 30 години, че не може да бъде пипнат. Видяхме го това и при други основни прокурори. А смисълът е противоположен – да направиш по този начин, че оттук нататък да потърсиш болшинства, които да провеждат по този начин правната смяна, че в бъдеще да имаме доста по-големи гаранции посредством правила, добити от специалисти и практици, които да подсигуряват, че тези процеси и тези подозрения и проблеми няма да съществуват.
На срещата си с Движение за права и свободи Иван Гешев съобщи, че е склонен пълномощията му да бъдат лимитирани до чисто административни функционалности. И това не задоволява господата от Демократична България и Политическа партия...
Нека да бъда в тази ситуация политически психолог. Защото задачата да се смъкна Гешев съгласно тях би легитимирала тяхното битие. Те сами се вкараха в този капан. Започнаха с настояването за оставката на основния прокурор, само че тази тематика беше охладена от извънредно " приятните неща ", които те сътвориха с техните по-големи братовчеди и бившата Българска комунистическа партия и сами се затъмниха. Очевидно не са употребявали едно от разпоредбите на Сол Алински, изтъквам: " Цената на сполучливата офанзива е градивната опция. Трябва да знаеш какво искаш и да си подготвен да приемеш предложение или проект, когато опозицията се поддаде на натиска ". Всъщност те това не вършат и това ме кара да мисля, че са безусловно неавтономни и заради тази причина те би трябвало да я докарат тази борба до дъно. Тази борба е самоцелна, това е култ за оцеляване. Защото в действителност в тази си фикс идея, обсесия, по-скоро, те по този начин доведоха нещата, че сега не могат да управляват мощно манипулирания си електорат, който е достигнал до равнища, чието действие е особено за нацистки групи, крайни радикали – леви и десни. Затова употребявам наръчника на Сол Алински, който се е занимавал тъкмо с такива радикални групи през 1971 година. Тези хора са стигнали до подобен модел на другарство с тези, които ги поддържат, че в действителност сега са плебеи на личните си искания и се сгромолясват под тяхната тежест. И точно по тази причина бягат от разговор. За тях смисълът и единственото доказателство, че са постигнали постигнали задачите си, би било единствено оставката на Гешев, която е безсмислена, примитивна, глупава и публично безполезна цел.
Войната сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата по какъв начин ще коментирате? До какво докара тя?
Приказките, че работа може да се прави от прокуратура без Министерство на вътрешните работи и от Министерство на вътрешните работи без прокуратура, са откровена нелепост. Аз мога да се гордея с мои сътрудници отпреди 10 и 20 години, когато ние бяхме в действителност на номер едно в цяла Централна и Южна Европа с метода си на работа, казвал ми го е топ ченге от ФБР. В момента нищо не се прави. Това е резултат от политически простотии, които обезкръвиха Министерство на вътрешните работи. Интелектуалния потенциал там е редуциран до доста тесни размери, има демотивирани прокурори, които даже и да са супер надъхани първоначално, не могат да си свършат работата, тъй като би трябвало да си сътрудничат с Министерство на вътрешните работи. Хората не го схващат и си мислят, че махнем ли Гешев, всичко ще се отпуши и ще стане прелестно. Ето тук е изключителната, ужасната неточност на " Демократична България " и техните по-големи, поглъщащи ги и все по-олевяващи събратя от " Продължаваме промяната ", които нищо не схващат, само че са със самочувствието на хора, които всичко могат да решат с Бойко Рашков. Щом желаят Бойко Рашков, това значи, че желаят да върнат комунизма. Мисленето им е болшевишко. Чух Асен Василев да споделя думи, които ми намирисват на болшевизъм – че службите трябвало да гледат кой желае да събори държавното управление. Ако това не са външни сили, а вътрешни, считам, че всяка една съпротива има правото да смъква държавно управление по открит метод с най-силните си средства.
Какво би трябвало съгласно вас да се случи, с цел да се отпуши опцията да проработи същински правосъдната система?
Най-просто казано – правосъдната система не може да работи в режим на нервности. Имаме образец – така наречен национален съд след 9 септември 1944 година, когато имаме нервен подтекст, в който би трябвало да се прави нещо. Бил съм и в подтекста на 90-те години, и в новия век. Сигурен съм, че има доста честни адвокати, служители на реда, следователи, на които им се работи същински. Но не могат и повода е, че те са подложени на извънреден, извратен, нервен, маниакален натиск, който по този начин истеризира средата, че те не могат да работят обикновено. Загубено е най-важното нещо в едно общество - доверието. То е безусловно убито и продължава да се убива. Затова, тъй като егото на няколко индивида, които стоят в сянка и режисират целия този развой, е толкоз накърнено, че не могат да го преживеят. А те имат големи запаси и големи средства.
Визитка
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ